Когато започваме пости, трябва да поискаме прошка
На 15 ноември стартира 40-дневният пост преди един от най-големите християнски празници-Рождество Христово. Време за притихване, примирение, равносметка, филтриране и молитва, за вяра в очакване на чудото. Какъв е смисълът на поста, по какъв начин би трябвало да подхождаме и защо да бдим сами над себе си, изяснява пред clinica.bg отец Ангел Ангелов, предстоятел на храм " Св. София ".
- Отец Ангелов, постът преди Рождество Христово стартира през днешния ден. Как би трябвало да подходим към него, тъй че да има духовна изгода, а не да бъде просто диета?
- Църквата е отредила преди всеки огромен празник, да имаме интервал от 40 дни, през който да се обърнем към себе си, да забележим по какъв начин сме се държали с нашите близки и доколко сме изпълнили завета на Нашия Господ Иисус Христос. Затова напълно естествено, преди този момент събитие, когато Бог идва в плът на земята, приема човешката природа и става един от нас, с цел да ни изкупи посредством лична си гибел и да победи гибел, ние още веднъж да влезем в това мистично въодушевление. А то е точно превръщане към себе си, към околните. Когато молитвата ни е засилена и всичко това е съпроводено с едно лишаване. Едни дни, в които си припомняме Евангелието, цялата Небесна Етика и страним от животинската храна, което никога не трябва да се възприема като диета. Много хора мислят, че влизайки в пост ще отстранят от себе си някой различен непотребен кг. Ни минимум това е задачата на поста. А и по време на пост се натъртва единствено на растителна храна и чисто физиологически е невероятно.
- От какво тогава би трябвало да се „ лишим ", отвън храната?
- Преди навлизането в Светата Четиридесятница преди Великденския пост има онази велика вечер на опрощението, когато взимаме амнистия от всеки, преди да влезем в пътешествието на 40 дневния пост. Сега, при Рождествения пост, довечера на всеобщото помилван, я няма. Но, за сметка на това, постоянно влизайки в поста, ние желаеме амнистия от всички, които са към нас, които по знайни и незнайни способи сме ги оскърбили. Защото този интервал е интервал на осъзнаване. Хубаво е, че Църквата е дала тези 4 интервала. Колкото до Рождествения пост. Той е омекотен, тъй като виждате ли от през днешния ден до 21 декември, Въведение Богородично. без сряда и петък, можем да консумираме и риба и морските блага и безгръбначни животни като миди, охлюви и така нататък Така че този пост до известна степен е омекотен. Ние чакаме най-радостното събитие. Тогава, когато Бог ще пристигна при нас. Неговото рождение от жена, т. е. посредством човек ще пристигна Бог. От практиката ми на духовник, това, което обаче съм схванал е, че множеството хора възприемат поста единствено като ограничаване на храна. Така не ставаме по-добри, а тъкмо противоположното. Понякога ставаме по-лоши. А се желае тъкмо противоположното. Да обичаме Бога и близък по този начин както Той ни е възлюбил. Това по някакъв метод го изтърваваме. В този интервал, в който чакаме насладата на Коледа, като че ли все по-малко се задържаме в храма. Все повече търсим това, с което ни притегля Коледа –тържествата. Не се замисляме като че ли толкоз за тази мистична нощ, що се касае за нощта на чисто човешкото празненство. И по тази причина, в случай че по този начин погледнем на поста, то това никога не е пост. Постът е осъзнаване на даденото събитие и по тази причина ни е даден немалкият интервал от 40 дни. Но не е истина, че единствено през поста би трябвало да бъдем виновни. Но този интервал ни е даден по тази причина. Защото постоянно в всекидневието си забравяме това – ние сме груби по отношение на децата си, по отношение на родителите си, по отношение на сътрудниците си. Нямаме тази сдържаност, имаме самомнението, че в множеството случаи ние сме прави, а другите не могат да ни схванат. А постът по тази причина е даден, да погледнем себе си. Много хора ще кажат, че познават себе си. Но това не е истина, тъй като в дадени моменти и обстановки се учудваме по какъв начин реагираме с такава огромна завист и какъв брой в действителност непочтено постъпваме по отношение на приятелите си. Ето този интервал е по тази причина. Да успеем да отстраним всичко, което сме построили в предходното всекидневие и в този момент да поставим основата на нещо ново. А най-важното е добротата.
- Какво ни пречи да бъдем положителни?
- Ние българите акцентираме че сме мощни индивидуалисти, само че това приказва за липса на отговорност. Защото, когато влезем в обществото, би трябвало да се съобразяваме с другите, с ближните. Да разбираме тяхната болежка, а в множеството случаи сме егоисти. И този нарцисизъм заслепява очите ни и забравяме да вършим положително.
- Св. Йоан Златоуст е споделил " Каква ни е изгодата, в случай че се въздържаме от ястие на кокошки и риба, а хапем и ядем братята си ". Какво би трябвало да ни приказва това?
- Въздържаме се от месо, ядем хора. Пак ще направя паралела с вечерта на опрощението преди Великия пост и е естествено и преди този пост да желаяме амнистия. Много е мъчно, когато близкият по всевъзможен метод се е стремил да те нагруби и ти в един миг точно от него да поискаш амнистия. Това е величието на Христовото обучение или това е величието да си християнин. Да пренебрегнеш обидата и с обич да постъпиш към този, който от самото начало те е унижавал. Знам, че е доста мъчно и че множеството случаи това „ Простено-прости, звучи изцяло механично, само че вярвайте в това, че има хора, които носят огромна същинска обич и които са образец за всички нас по какъв начин би трябвало да обичаме. Така безусловно и същински, напълно действително, по този начин както ни е посочил единствено Господ Иисус Христос. Преди всичко са значими взаимоотношенията сред нас. Цялата Химнография на Църквата в този интервал е построена по този метод. Очакването на събитието и несъмнено държанието на християнина, което той би трябвало да покаже освен в Църквата, а изобщо измежду обществото. Това е най-важното. Повечето хора съумяват и устоят един пост, лишени са от тези провокации на храната. Особено по време на идването на Коледа. И хората съумяват, само че какво от това, че си се въздържал от храната, откакто си посочил озлоблението по отношение на близък, по отношение на другия. Не забравяйте, че Христос споделя, че би трябвало да обичаме и враговете си. А това в действителност е мъчно.
- Как би трябвало да подхождат болните към поста?
- Църквата е благосклонна, в случай че има хора със болести, за които се изисква мощна храна или болести, за които се изисква взимането единствено на меса. То те би трябвало или да не постят или да са на тъй наречените бял пост, при който се разрешава потреблението на с млечни артикули и се изключва единствено месото.
- Постът в действителност би трябвало да е съпровождан от изповед и причестяване. Има хора, обаче, които не могат да създадат тази крачки по някаква причина. Какво ще им кажете ?
- Всеки един духовник ще каже – няма нищо ужасно. Това е концепцията, идете, потърсете своя изповедник, вярвайте, че ще го откриете и разкрийте пред него своята душа със съответните провинения. Това е по този начин, само че все си мисля, че има време, когато човек към този момент е достигнал досега да не може без изповедта. И колкото и да е слушал преди този момент –„ Да, идете в църквата, потърсете своя свещеник ", в действителност някаква вътрешна настройка го изтегля към Църквата и по този метод влиза в тайнството на изповедта. Това е някаква загадка.
- Чудо?
- Да, знамение е. Аз съм ги изживявал тези неща. Толкова хора, които са били толкоз надалеч от Църквата и стигат до изповедта. А това е толкоз интимно свещенодействие. Остава сред свещеника, християнина и Бога. И в тази фамилиарност много мъчно се разкрива човек, с цел да разкрие се разкрие в цялост.
- Обръща ли се българинът по-често към Църквата, към Бога. Какви са наблюденията ви през последните години?
- В Църквата има младежи и това е огромната наслада. В храм „ Св. София ", в който аз послужвам, идват доста младежи, само че в случай че се направи процентно съответствие за целия град какъв брой са, може би ще са малко. Но вяра има. Защото тези младежи са доста дейни. Те живеят с тази Църква, всяка неделя идват, по-късно остават, познават се, построили са своята общественост. Taка че това е вярата. Стряскащо е, обаче, че хората, които по някакъв метод са минали през оня режим, през който непрекъснато се говореше за атеизъм, доста мъчно се връщат в Църквата или гледат с една хумореска на всичко това, което става там. Но, вяра имам и тя е изцяло естествена.
- Напоследък се вижда увеличение на хората с душевен болести. Депресията и тревогата също стават все по-разпространени. Това е болест на тялото или на душата?
- Болестта на тялото е заболяването на душата. Тя е в цялата натовареност на деня, когато не можем да се замислим върху хубостта на този свят, бързайки да осъществим дилемите. Тогава страда душата ни, само че по този метод страда и цялото тяло. Все повече хора са преуморени не толкоз от физическото, което са сторили като старание, а тъкмо от това, поради което са обезпокоени в мисленето си. Желанието да се осъществяваме, да угодим на другите, да пренебрегнем истината. Всичко това ни травмира и най-много чувството на безсмислие в света. Т.е., в случай че няма религия, човек остава в безсмислието.
standartnews.com
- Отец Ангелов, постът преди Рождество Христово стартира през днешния ден. Как би трябвало да подходим към него, тъй че да има духовна изгода, а не да бъде просто диета?
- Църквата е отредила преди всеки огромен празник, да имаме интервал от 40 дни, през който да се обърнем към себе си, да забележим по какъв начин сме се държали с нашите близки и доколко сме изпълнили завета на Нашия Господ Иисус Христос. Затова напълно естествено, преди този момент събитие, когато Бог идва в плът на земята, приема човешката природа и става един от нас, с цел да ни изкупи посредством лична си гибел и да победи гибел, ние още веднъж да влезем в това мистично въодушевление. А то е точно превръщане към себе си, към околните. Когато молитвата ни е засилена и всичко това е съпроводено с едно лишаване. Едни дни, в които си припомняме Евангелието, цялата Небесна Етика и страним от животинската храна, което никога не трябва да се възприема като диета. Много хора мислят, че влизайки в пост ще отстранят от себе си някой различен непотребен кг. Ни минимум това е задачата на поста. А и по време на пост се натъртва единствено на растителна храна и чисто физиологически е невероятно.
- От какво тогава би трябвало да се „ лишим ", отвън храната?
- Преди навлизането в Светата Четиридесятница преди Великденския пост има онази велика вечер на опрощението, когато взимаме амнистия от всеки, преди да влезем в пътешествието на 40 дневния пост. Сега, при Рождествения пост, довечера на всеобщото помилван, я няма. Но, за сметка на това, постоянно влизайки в поста, ние желаеме амнистия от всички, които са към нас, които по знайни и незнайни способи сме ги оскърбили. Защото този интервал е интервал на осъзнаване. Хубаво е, че Църквата е дала тези 4 интервала. Колкото до Рождествения пост. Той е омекотен, тъй като виждате ли от през днешния ден до 21 декември, Въведение Богородично. без сряда и петък, можем да консумираме и риба и морските блага и безгръбначни животни като миди, охлюви и така нататък Така че този пост до известна степен е омекотен. Ние чакаме най-радостното събитие. Тогава, когато Бог ще пристигна при нас. Неговото рождение от жена, т. е. посредством човек ще пристигна Бог. От практиката ми на духовник, това, което обаче съм схванал е, че множеството хора възприемат поста единствено като ограничаване на храна. Така не ставаме по-добри, а тъкмо противоположното. Понякога ставаме по-лоши. А се желае тъкмо противоположното. Да обичаме Бога и близък по този начин както Той ни е възлюбил. Това по някакъв метод го изтърваваме. В този интервал, в който чакаме насладата на Коледа, като че ли все по-малко се задържаме в храма. Все повече търсим това, с което ни притегля Коледа –тържествата. Не се замисляме като че ли толкоз за тази мистична нощ, що се касае за нощта на чисто човешкото празненство. И по тази причина, в случай че по този начин погледнем на поста, то това никога не е пост. Постът е осъзнаване на даденото събитие и по тази причина ни е даден немалкият интервал от 40 дни. Но не е истина, че единствено през поста би трябвало да бъдем виновни. Но този интервал ни е даден по тази причина. Защото постоянно в всекидневието си забравяме това – ние сме груби по отношение на децата си, по отношение на родителите си, по отношение на сътрудниците си. Нямаме тази сдържаност, имаме самомнението, че в множеството случаи ние сме прави, а другите не могат да ни схванат. А постът по тази причина е даден, да погледнем себе си. Много хора ще кажат, че познават себе си. Но това не е истина, тъй като в дадени моменти и обстановки се учудваме по какъв начин реагираме с такава огромна завист и какъв брой в действителност непочтено постъпваме по отношение на приятелите си. Ето този интервал е по тази причина. Да успеем да отстраним всичко, което сме построили в предходното всекидневие и в този момент да поставим основата на нещо ново. А най-важното е добротата.
- Какво ни пречи да бъдем положителни?
- Ние българите акцентираме че сме мощни индивидуалисти, само че това приказва за липса на отговорност. Защото, когато влезем в обществото, би трябвало да се съобразяваме с другите, с ближните. Да разбираме тяхната болежка, а в множеството случаи сме егоисти. И този нарцисизъм заслепява очите ни и забравяме да вършим положително.
- Св. Йоан Златоуст е споделил " Каква ни е изгодата, в случай че се въздържаме от ястие на кокошки и риба, а хапем и ядем братята си ". Какво би трябвало да ни приказва това?
- Въздържаме се от месо, ядем хора. Пак ще направя паралела с вечерта на опрощението преди Великия пост и е естествено и преди този пост да желаяме амнистия. Много е мъчно, когато близкият по всевъзможен метод се е стремил да те нагруби и ти в един миг точно от него да поискаш амнистия. Това е величието на Христовото обучение или това е величието да си християнин. Да пренебрегнеш обидата и с обич да постъпиш към този, който от самото начало те е унижавал. Знам, че е доста мъчно и че множеството случаи това „ Простено-прости, звучи изцяло механично, само че вярвайте в това, че има хора, които носят огромна същинска обич и които са образец за всички нас по какъв начин би трябвало да обичаме. Така безусловно и същински, напълно действително, по този начин както ни е посочил единствено Господ Иисус Христос. Преди всичко са значими взаимоотношенията сред нас. Цялата Химнография на Църквата в този интервал е построена по този метод. Очакването на събитието и несъмнено държанието на християнина, което той би трябвало да покаже освен в Църквата, а изобщо измежду обществото. Това е най-важното. Повечето хора съумяват и устоят един пост, лишени са от тези провокации на храната. Особено по време на идването на Коледа. И хората съумяват, само че какво от това, че си се въздържал от храната, откакто си посочил озлоблението по отношение на близък, по отношение на другия. Не забравяйте, че Христос споделя, че би трябвало да обичаме и враговете си. А това в действителност е мъчно.
- Как би трябвало да подхождат болните към поста?
- Църквата е благосклонна, в случай че има хора със болести, за които се изисква мощна храна или болести, за които се изисква взимането единствено на меса. То те би трябвало или да не постят или да са на тъй наречените бял пост, при който се разрешава потреблението на с млечни артикули и се изключва единствено месото.
- Постът в действителност би трябвало да е съпровождан от изповед и причестяване. Има хора, обаче, които не могат да създадат тази крачки по някаква причина. Какво ще им кажете ?
- Всеки един духовник ще каже – няма нищо ужасно. Това е концепцията, идете, потърсете своя изповедник, вярвайте, че ще го откриете и разкрийте пред него своята душа със съответните провинения. Това е по този начин, само че все си мисля, че има време, когато човек към този момент е достигнал досега да не може без изповедта. И колкото и да е слушал преди този момент –„ Да, идете в църквата, потърсете своя свещеник ", в действителност някаква вътрешна настройка го изтегля към Църквата и по този метод влиза в тайнството на изповедта. Това е някаква загадка.
- Чудо?
- Да, знамение е. Аз съм ги изживявал тези неща. Толкова хора, които са били толкоз надалеч от Църквата и стигат до изповедта. А това е толкоз интимно свещенодействие. Остава сред свещеника, християнина и Бога. И в тази фамилиарност много мъчно се разкрива човек, с цел да разкрие се разкрие в цялост.
- Обръща ли се българинът по-често към Църквата, към Бога. Какви са наблюденията ви през последните години?
- В Църквата има младежи и това е огромната наслада. В храм „ Св. София ", в който аз послужвам, идват доста младежи, само че в случай че се направи процентно съответствие за целия град какъв брой са, може би ще са малко. Но вяра има. Защото тези младежи са доста дейни. Те живеят с тази Църква, всяка неделя идват, по-късно остават, познават се, построили са своята общественост. Taка че това е вярата. Стряскащо е, обаче, че хората, които по някакъв метод са минали през оня режим, през който непрекъснато се говореше за атеизъм, доста мъчно се връщат в Църквата или гледат с една хумореска на всичко това, което става там. Но, вяра имам и тя е изцяло естествена.
- Напоследък се вижда увеличение на хората с душевен болести. Депресията и тревогата също стават все по-разпространени. Това е болест на тялото или на душата?
- Болестта на тялото е заболяването на душата. Тя е в цялата натовареност на деня, когато не можем да се замислим върху хубостта на този свят, бързайки да осъществим дилемите. Тогава страда душата ни, само че по този метод страда и цялото тяло. Все повече хора са преуморени не толкоз от физическото, което са сторили като старание, а тъкмо от това, поради което са обезпокоени в мисленето си. Желанието да се осъществяваме, да угодим на другите, да пренебрегнем истината. Всичко това ни травмира и най-много чувството на безсмислие в света. Т.е., в случай че няма религия, човек остава в безсмислието.
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ